Лазаровден се празнува винаги в съботата преди Цветница, на осмия ден преди Великден. Празникът се отбелязва в чест на Свети Лазар – защитник на християнството. Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение от жителите и гостите на селата и градовете.

Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят.

Лазаровден е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие. Православната църква отбелязва Лазаровден и това е един от чаканите дни в годината, защото го свързваме с наближаващия Великден, а и с пролетта.

По традиция се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).

На този ден се изпълняват обичаят лазаруване. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота.